Астматичен пристъп при дете: разпознаване и първа помощ

Острото, затруднено дишане при дете, познато като астматичен пристъп, е едно от събитията, за което всеки родител на дете с астма трябва да бъде подготвен. Въпреки тази подготовка, първата среща с него е плашеща: свистящото дишане, напрегнатите дихателни мускули, тревожното изражение на детето. Знанието какво точно се случва в тялото на детето, как да разпознаете пристъпа навреме и какви стъпки да предприемете - това е разликата между паниката и ефективното действие.

Какво се случва при астматичен пристъп

При дете с астма (Asthma bronchiale) дихателните пътища са хронично свръхчувствителни. При контакт с дразнител - вирус, алерген, физическо усилие или студен въздух - задействат се три паралелни процеса: мускулите около бронхите се свиват, лигавицата на дихателните пътища набъбва и се отделя допълнителна гъста слуз. Резултатът е значително стесняване на въздушния проход.

При нормално дишане бронхите леко се стесняват при издишване. При пристъп това стесняване е толкова изразено, че въздухът трудно "излиза" навън - оттам идва и характерният свистящ звук.

Как да разпознаете пристъпа навреме

Всяко дете с астма има свой "подпис" на предстоящ пристъп - обикновено 1 до 2 часа преди появата на видимото свистене. Познаването на индивидуалния модел на вашето дете е едно от най-ценните умения в тази ситуация.

Ранни предупредителни знаци

• Суха, дразнеща кашлица - особено нощем или след физическо усилие

• Стягане гърдите (по-малките деца го описват като "боли ме отвътре")

• Учестено дишане без видима причина

• Умора, раздразнение или нежелание за игра при иначе активно дете

• При деца с алергична астма: хрема, сълзене или сърбеж по кожата, предшестващи свистенето

Тези признаци са сигналът за прилагане на началното лечение по личния план за действие - преди пристъпът да се разгърне напълно.

Ясно изразени признаци на пристъп

• Свистящ звук при издишване

• Учестено, повърхностно дишане

• Видимо напрягане на дихателните мускули: хлътване под ребрата, между ребрата или в ямката на гърлото при всяко вдишване

• Невъзможност детето да довърши изречение, без пауза за въздух

• Предпочитание към изправена позиция - детето само търси позицията, в която диша по-лесно

Тревожните признаци, при които незабавно е необходима медицинска помощ, са описани в червената кутия в началото на тази страница. По-долу обяснявам физиологията зад тях, за да можете да действате уверено.

Пристъпът при различни възрасти

При деца между 1 и 3 години

При малки деца разграничаването на астматичен пристъп от остър бронхиолит или синдрома на реактивните дихателни пътища е клинично предизвикателство дори за опитен педиатър. Диагнозата астма при тази възраст рядко се поставя преди 2-3 годишна възраст, а свистящото дишане може да е проява на различни белодробни и вирусни състояния.

Ако вашето дете вече е с поставена диагноза и изписан план за действие, следвайте го точно. Ако свистящото дишане е ново или необичайно изразено - обадете се на педиатър в рамките на деня. При тази възраст признаците на дихателни затруднения са по-неспецифични: бледост, раздразнение, отказ от хранене. Те могат да предшестват свистенето и са ранен сигнал.

При деца 3 до 6 години

Предучилищната възраст е периодът, в който астмата най-често се диагностицира за пръв път. Децата от тази група вече умеят да опишат усещането: "гърдите ме болят", "не мога да дишам добре". При тях най-честият спусък е вирусна инфекция, а не алерген или физическо усилие.

Типична картина: дете с хрема от 2 до 3 дни, към третата или четвъртата нощ развива свистящо дишане. Ако нямате план за действие от педиатър и симптомите са умерено изразени, свържете се с него при първа възможност. Ако дишането е тежко затруднено - не чакайте.

При деца в училищна и юношеска възраст

По-големите деца познават добре своите симптоми и нерядко сами преценяват кога имат нужда от инхалатор. При тях проблемът е понякога обратен: свикват с хронично леко затруднение и не го съобщават на родителите, приемайки го за "нормално". Ако детето ви редовно избягва физическо усилие, кашля нощем след активен ден или "не е в кондиция" за спорт - обсъдете контрола на астмата с педиатър или детски пулмолог.

Астмата при момичета може временно да се влоши в периода на хормоналните промени около пубертета. Обърнете внимание на тази закономерност и я споменете при следващата консултация.

Какво правите по време на пристъп

Бързото и спокойно действие овладява голяма част от пристъпите преди ескалиране.

1. Останете спокойни и успокойте детето. Тревожността ускорява дишането и увеличава нуждата от кислород. Седнете до детето, говорете тихо, направете контакт с очи.

2. Поставете детето в удобна позиция. Изправено седене или леко навеждане напред с ръце, опрени на коленете - т.нар. позиция на триножника - позволява на спомагателните дихателни мускули да работят ефективно. Хоризонталното положение затруднява дишането допълнително.

3. Приложете бронходилататор по плана за действие. Ако имате изписан инхалатор с бързодействащ бронходилататор и спейсер, използвайте ги точно по предписания начин. Спейсерът е задължителен при деца до 5 - 6 годишна възраст: без него по-голямата част от дозата не достига до белите дробове. Следвайте плана, изготвен с вашия педиатър или детски пулмолог.

4. Следете отговора. При лек до умерен пристъп трябва да настъпи видимо подобрение в рамките на 15 до 20 минути - по-спокойно дишане, изчезване на свистенето, детето може да говори по-свободно. Ако подобрение не настъпи, незабавно потърсете спешна помощ.

5. Отстранете тригера, ако е отстраним. Напуснете помещение с дим, прах или остри миризми. При алергичен пристъп - смените средата, ако е възможно.

6. Документирайте пристъпа. Час, вероятен тригер, брой приложения на инхалатора, отговор на лечението. Тази информация е ценна за педиатъра при следващия преглед и помага за настройване на дългосрочния план на лечение.

Планът за действие е незаменим

Астматичен пристъп не е момент за обмисляне - той е момент за изпълнение на вече обмислен план.

Ако нямате такъв план или ако последната консултация за астмата е преди повече от 6 месеца - запишете час при педиатър. Астмата се управлява активно в спокойния период, а не само по време на пристъп. Ако кашлицата при детето е постоянна оплакване, обсъдете при прегледа дали не е свързана с хронично дихателно възпаление.

Тригери: какво провокира пристъпа

Познаването на личните тригери на детето ви е основна профилактика. Те са различни за всяко дете, но ето най-честите:

• Вирусни инфекции на горните дихателни пътища - най-честият тригер при деца под 6 години. Пристъпът нерядко следва 2 до 3 дни след началото на вирусна инфекция, когато вирусът достига до долните дихателни пътища.

• Физическо усилие - особено продължително бягане на студен въздух. Загряването преди спорт с 5 до 10 минути умерено темпо значително намалява риска.

• Алергени - акари в домашния прах, домашни любимци, прашец, мухъл. При доказана алергична астма контролът на средата е не по-малко важен от медикаментозното лечение.

• Дразнители - цигарен дим (включително пасивен), парфюми, препарати за почистване с остри миризми.

• Студен или влажен въздух - особено при бързо излизане от топло помещение.

• Емоционален стрес - силен смях, продължителен плач или интензивен страх могат да провокират бронхоспазъм.

Тъй като RSV и другите респираторни вируси са чест причинител на пристъпи, особено при деца до 5 години, е полезно да познавате ранните им симптоми и да не пропускате началото на вирусната инфекция.

Воденето на кратък дневник след всеки пристъп - час, ден, дейност преди пристъпа, вероятен тригер, е практичен начин да открие индивидуалния профил на детето ви. Обсъдете го с педиатър или детски пулмолог.

Превенция: добре управляваната астма позволява нормален живот

Добре контролираната астма означава дете, което спи спокойно, без нощна кашлица, участва пълноценно в спорт и не пропуска учебни дни заради пристъп. Това е постижима цел при редовно наблюдение и адекватна поддържаща терапия.

Поддържащата терапия с противовъзпалителни инхалатори не лекува астмата, но предпазва дихателните пътища от хронично възпаление и намалява риска от пристъпи. Много родители я спират в момента, в който детето "изглежда добре" - именно тогава тя работи. Решенията за промяна на дозата, честотата или схемата на лечение трябва да се вземат в консултация с педиатър, никога самостоятелно.

Астматичният пристъп е стресова ситуация за детето и за родителя. С ясен план за действие, познаване на ранните признаци и правилно приложена терапия, голяма част от пристъпите могат да бъдат овладяни у дома. Ключовото е подготовката, направена в спокоен момент: разговорът с педиатъра, изготвянето на писмен план, познаването на тригерите на вашето дете. Всяко дете с астма е различно по модела на тригери, тежестта на пристъпите и реакцията на лечение.

Ако имате усещане, че пристъпите зачестяват, стават по-тежки или детето се събужда нощем с кашлица повече от веднъж до два пъти седмично - не чакайте следващия планиран преглед. Свържете се с педиатър за оценка и евентуална корекция на лечебния план. При добре управлявана астма пристъпите са изключение, не правило.