Витамин D при деца: защо е важен и как да осигурите достатъчни нива

Родителите питат за много неща в кабинета - грип, кашлица, ваксини, хранене. Витамин D рядко е сред първите теми. Въпреки това в практиката си виждам ниски нива много по-честа, отколкото бих очаквала. Витамин D е един от малкото хранителни вещества, при които допълнителен прием е педиатрична стандарт, а не изключение.

Защо витамин D не е обикновен витамин

Витамин D функционира повече като прохормон, отколкото като класически витамин. Веднъж синтезиран в кожата или погълнат с храна, той преминава трансформация в черния дроб и бъбреците и придобива активна форма, която действа върху стотици гени в тялото.

При децата трите основни роли на витамин D са добре документирани:

Здрави кости и зъби. Активният витамин D регулира усвояването на калция от червата и отлагането му в костите. Без него усвояването на калций в организма е силно ограничено, дори при богата на млечни продукти диета. Класическата последица от тежкия дефицит е рахит (Rachitis): меки и деформирани кости, характерно изпъкнало чело при кърмачета, деформации на крайниците при прохождащите деца. Рахитът е изцяло предотвратима болест - именно затова педиатрите обръщат толкова внимание на витамин D от самото начало.

Имунна защита. Витамин D е ключов регулатор на имунния отговор. Активира антивирусната и антибактериалната защита на дихателния епител и потиска прекомерното възпаление. Децата с нисък витамин D боледуват по-често и по-тежко от респираторни инфекции. Кашлицата при деца, провокирана от вируси, е значително по-обременяваща при дете с недостатъчни нива на витамин D.

Мускулна функция. Хипотонията (намален мускулен тонус) е ранен признак на значим дефицит при кърмачета. Бебето изглежда отпуснато, с по-слабо захващане и по-малко активно движение.

Откъде идва витамин D

Слънчева светлина - необходима, но ненадеждна при деца

UVB лъчите превръщат предшественик в кожата в холекалциферол (витамин D3). Теоретично 15-20 минути дневно на слънце са достатъчни за поддържане на добри нива. При деца теоретичните изчисления рядко се превъплъщават в реален прием по няколко причини.

Кожата на кърмачетата е изключително чувствителна - пряко слънчево облъчване е противопоказно под 6-месечна възраст. В България от октомври до март слънцето е прекалено ниско за ефективен UVB синтез - дори в ясен ден навън. Слънцезащитните кремове, необходими при деца след 6-я месец, намаляват производството на витамин D значително. При деца с по-тъмна кожа е необходима значително по-дълга дневна експозиция при същите условия. Освен това бебетата и малките деца рядко прекарват достатъчно непрекъснато слънчево време навън.

Слънцето е ценен помощник. Но не може да бъде единственият разчитан източник в страна с нашия климат и при деца под 2 годишна възраст.

Храна - добра подкрепа, недостатъчна сама по себе си

Природно богатите на витамин D храни са ограничени. Концентрирани източници: мазна риба (сьомга, скумрия, херинга, сардини), рибено масло, яйчен жълтък, говежди черен дроб. В по-малки количества - пълномаслено краве мляко. Вегетарианските диети са особено бедни на витамин D.

При кърмачета кърмата съдържа много малко витамин D, дори когато майката има добри нива. Адаптираните млека са обогатени, но необходимото количество се постига само при достатъчен дневен обем. Ако бебето изпива по-малко от препоръчителния дневен прием на формула, добавка е уместна.

По-големите деца могат да подобрят приема чрез разнообразна диета. Приготвянето на риба поне два пъти седмично и редовната консумация на яйца помагат, но рядко са достатъчни сами по себе си извън летния сезон.

Добавки - стандарт при кърмачета

Добавките с витамин D са стандартна педиатрична препоръка за кърмените бебета и за деца в рискови групи. Конкретната доза и продължителност зависят от възрастта, начина на хранене и индивидуалните нива. Обърнете се към педиатър преди да започнете прием - витамин D е мастноразтворим и дозата трябва да е съобразена с детето, а не избрана произволно.

Нужди по възраст

Новородени и кърмачета (0-12 месеца)

Кърмените бебета имат най-голям риск от дефицит. Кърмата е изключително ценна храна, покриваща почти всички нужди на бебето - витамин D е едно от малкото изключения. Световната здравна организация и Американската академия по педиатрия препоръчват добавки с витамин D за кърмените бебета от първите дни на живота.

При бебетата на адаптирано мляко витамин D постъпва чрез формулата, но само ако изпиваното дневно количество е достатъчно. При частично кърмени бебета се следи съотношението между кърма и формула, за да се прецени нуждата от добавка. Обърнете се към педиатъра при следващия преглед, ако не сте сигурни каква е ситуацията при вашето бебе.

Малки деца (1-3 години)

С навлизането на разнообразна храна и повечето активно прекарано навън време, рискът намалява, но не изчезва. В зимните месеци дефицитът е по-вероятен. Признаците могат да бъдат фини: по-честа заболеваемост, умора, по-слаба физическа активност, липса на апетит.

Добавките са уместни при деца с ограничена диета или малко слънчева експозиция. Дали детето ви се нуждае от добавки и в каква доза - е въпрос за педиатричния кабинет.

Предучилищна и училищна възраст (3-18 години)

По-големите деца са по-малко уязвими, но дефицитът не е рядкост. RSV при деца и другите вирусни инфекции на дихателните пътища са значително по-тежки при деца с нисък витамин D - наблюдение, което важи с пълна сила и за учениците.

Тийнейджърите с неравномерен хранителен режим са специфична рискова група, на която рядко се обръща нужното внимание. В тази възраст растежните нужди са значителни, а диетата е най-непредвидима. Ако детето прекарва малко от деня навън, не обича риба, яйца или мляко и живее в градска среда - нивата му вероятно не са оптимални. Обсъдете периодичен контрол с педиатър.

Признаци на дефицит

Леките недостатъчности нямат очевидни симптоми и затова минават незабелязани с месеци. При по-изразен дефицит може да забележите:

• Болки в костите и мускулите

• Мускулна слабост и по-бърза уморяемост

• По-честа заболеваемост с вирусни инфекции

• При кърмачета: хипотония, забавено никнене на зъби, закъсняло затваряне на фонтанела

Тежкият дефицит при кърмачета и малки деца води до рахит - видими деформации на костите, установими при физически преглед и рентгенова снимка. Характерни са мек череп (краниотабес), удебелени китки и глезени, деформации на гъръдния кош. Тревожните признаци, изискващи по-бърза оценка, са изброени в червената кутия в началото на статията. По-долу обяснявам какво стои зад тях.

Не разчитайте само на симптоми за оценка. Единственото надеждно средство е кръвен тест. Обърнете се към вашият педиатър, ако имате съмнения.

Кога е нужен кръвен тест

Рутинното изследване за витамин D при всички деца не е стандарт. Кръвен тест е уместен в следните ситуации:

• Деца, при които добавките не са давани редовно в кърмаческия период

• Деца с хронични заболявания, засягащи усвояването: целиакия, болест на Крон, хронично чернодробно заболяване

• Деца с тъмна кожа или ограничена слънчева експозиция

• Симптоми, навеждащи на дефицит: костни болки, хипотония при кърмаче, чести инфекции

При установен дефицит педиатърът определя схема за корекция и последващ контролен тест. Без изследване е невъзможно да се каже дали нивата са се нормализирали.

За предозирането

Витамин D е мастноразтворим - излишъкът не се изхвърля с урината, а се натрупва в тъканите. Предозирането е реална, макар рядка, опасност при неправилно дозирани добавки. Признаците включват гадене, повръщане, засилена жажда, сънливост и при продължителен свръхприем - отлагане на калций в меките тъкани и органите.

Именно затова дозата не се избира по интернет или по опаковката - определя се от педиатър, съобразено с възрастта и нивата на вашето дете.

Практически извод

Витамин D е нутриентът, при който педиатрите най-рядко се колебаят: допълнителен прием при кърмените кърмачета е стандарт, не предпазливост. Нито слънцето в България, нито типичният детски хранителен режим осигуряват надеждно достатъчно - особено в месеците от октомври до март.

Ако детето ви е кърмено или кърменето преобладава, добавка с витамин D трябва да е налична от първите дни на живота. Ако е на адаптирано мляко, обсъдете с педиатър, като вземете предвид изпиваното количество дневно. При по-големите деца в зимните месеци и при ограничена диета добавките могат отново да станат нужни.

Всяко дете е различно и нуждите варират в широки граници. Именно затова всичко останало е повод за разговор с педиатър - при следващия рутинен преглед, не само при болест.